Tales of Xi'an - преглед

Защото на човека става весело, когато ще пътува през една Стара планина пролетно време и когато денят е чудесен и дружината е добра.

Широкият Троянски проход захваща и криволичи между зелена габърова гора, която облича цялата планина тъдява. Тия гъстаци стават по-високи и по-буйни, колкото се отива нагоре, и заграждат като две стени пътя в многобройните му зигзаги. Из вътрешността на гората се разнасяха весели рулади от песните на славеи. Дръгливите загорски коне бавно, но бодро пристъпваха по каменливия и мъчен път, насеян с трапища, изрити от пороите. Те пърхаха от удоволствие, като поемаха с широките си ноздри прохладния и роден тям планински въздух. Заедно с възвишаването и панорамата на долината се разширяваше, гледката ставаше по-обаятелна. Аз се прехласвах и не можех да се наситя и нарадвам на тия живописни и райски хубави ландшафти между Стара планина и Богдан. За да ми не бърка нищо на съзерцанието аз отпуснах поводника на коня и се оставих на инстинкта му.

— Честито, челеби! — поздрави го и Али чауш с едно небрежно, широко темане, па се извърна пак към събеседника си и продължи лакомия разговор.

Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:

- Искам да си махнеш гащичките и да влезеш при нас в хола – прошепна й Митко и се обърна влизайки в хола.

Колкото до ездачките, няколко месеца ходех с такава и честно казано тя не даде индикации, за някакви допълнителни удоволствия от ездата. Като сме се събирали няколко пъти с нейни колежки и приятелки обаче, за някои съм сигурен, че изпитват повечко удоволствие на гърба на коня.

Можете да се снимате на Пекинския национален стадион, известен като "Птичето гнездо". Вечерята включва печена патица по пекински (пакет "Вечери").

— И ти ще влезеш в Пловдив с хаджи Исмаил ага? — попитал Грозев.

В този ден летите с престижна авиокомпания (с прекачване) до Шанхай.

!!И надявам се ,че разбрахте сбърканото ми чувство на хумор :)Без лоши чувства нали ?Нека общуването ни тук е забавно и приятно ;)

„Тоя проклетник чака да се свърши бръсненето, па да изгледа Дякона в лицето… изгубен е!“ — помисли си Ковачев. Но в тая критическа минута примерът от спокойствие и хладнокръвие на Дякона го ободри, едно вдъхновение му дойде: той си спомни, че Али чауш има една малка слабост: ??????? ?? ???? пиеше.

На следния завоя аз срещнах Здравка, кираджия си, който се връщаше да ме дири.

...нож. Благодаря ЖОКЕЙЧЕ за съвета може би един ден и кранта , като мен ще галопира:))))))

Вие от Петрич сте лЮти ,знааам ви аз. Имах една девойка от там ,но сте и много ебливи. Знам ,че ще виеш ,кЬто кЬрпатски вълг ,но шестото чувство никога не ме е подвеждало...Никога :):):)

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

Comments on “Tales of Xi'an - преглед”

Leave a Reply

Gravatar